Килимите са се превърнали в избор за своите подови настилки на много от потребителите, поради разнообразните ползи, които те ни предоставят. В допълнение към уюта, топлината и изключителната изолация на шума, килима подобрява всеки интериор. Килимите продължават да бъдат по-добрият избор, в сравнение с другите подови настилки, тъй като цената на килимите не се увеличава с инфлацията. Цената на килимите се е увеличила само с 1,5 % през последните тридесет години, като се има предвид че средния процент на инфлация е 5,5 на сто през този период от време.
Въпреки всички предимства, които килимите предоставят, много хора са започнали да се съмняват във въздействието на килимите върху хора с алергии и чувствителност към химикали. Ролята на качеството на въздуха в затворените помещения, се е превърнала във важен екологичен проблем за много хора. Различни строителни материали, обработка на повърхности, вътрешно обзавеждане, ремонти, почистващи препарати и дори офис мебели, въздействат върху вътрешната среда. Много от тези материали, включително и килимите отделят химически емисии. Заради опасения за високи нива на химикали, производството на килими инициира амбициозна програма за категоризиране и намаляване на броя на химически емисии от новия килим. В допълнение проучванията се провеждат с цел да се разбере типа на алергени, които се съдържат в по-старите килими и как може да се намали въздействието на тези алергени.
Килимите изпълняват много важни за здравето функции, действайки като буфер и филтър за различни потенциални замърсители като финна прах и абсорбирали химикали. Със своята предимно голяма площ, килимите могат да имат позитивен ефект като ефективно намаляват нивата на тези замърсители във въздуха. (Бери 1993, 1994; Коул и др. 1992). Килимите също подтискат шума като по този начин помагат за поддържането на комфортен вътрешен климат в затворени помещения.
Въпреки това много от алергичите хора отнасят своите алергични реакции като страничен ефект от наличието на килим в затворените помещения.
Замяната на килимите с твърди повърхности, не носи очакванията, които алергичните хора са имали. Процентите на появявяне на алергия на глава от населението при страни, който не използват килими са много сходни с културата на САЩ, където употребата на тежки килими е във високите норми. През 1973 година, позовавайки се на множество изследвания, обвързани с килимите и потенциалните алергични реакции, които могат да се появят с наличието на килим в затворени помещения, правителството на Швеция забранява използването на килими във всички обществени сгради. В следствие на това, последвалите изследвания регистрират драматично увеличение на отчетените случаи на хора с алергии. Това трвожно нарастване ев пряка зависимост с размера на твърдите подови настилки.
Най-важният фактор обаче е разбира се тяхната редовна поддръжка. От съществено значение е килимите да бъдат качествено почиствани и поддържани, за да се премахнат замърсителите, като по този начин се минимизира възможността да бъдат в наша вреда.
Източници: